Спъват ме листата, по които вървя.
Голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.
Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа...
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.
Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа...
Мойта съдба ми дава сили да те забравя,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на самодива
те осъмват с мен.
Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ще ме прегръща отсега и къде?
Никога няма да узнаеш!
Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ще ме прегръща отсега и къде?
Никога няма да узнаеш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар